„ПРЕМИНАВАНЕТО“ (The Crossing)

Един от онези неловки моменти, когато трейлърът побеждава филма. С 3:0!

Ако вече сте изгледали всички сериали по света (тук включвам и 2-3 случайни забежки по индийското и турското кино 🙂 … може би е дошъл моментът да спрете да гледате сериали 🙂 – да излезете навън, в реалния живот и да подишате малко чист въздух (според данните на Столичния инспекторат; не обръщайте внимание на европейските данни).

Точно в този времеви отрязък (след всички останали сериали, вкл. турските и индийските), си заслужава да обърнете внимание и на „Преминаването“ (The Crossing). Сериалът идва с претенциите на мегадраматичен трилър с елементи на „сай-фай“. Трейлърът му дава обещания, които обаче, се изпразват от съдържание още към средата на първи епизод. Но всичко по реда си.

Основното действие се разиграва в наши дни, в малкото американско градче Порт Канаан. Отнякъде, насред морето, се появяват около 500 души. Никой не знае откъде са и как са попаднали там. Фактът е, че само около 50 от тях оцеляват. А те, завалиите, всъщност били от бъдещето. Някъде там, след има-няма 200 години, човечеството щяло да бъде жертва на геноцид („Идея си нямате какво ще стане „възможно“ тогава!“). Те намерили начин да избягат оттам посредством някакво странно „огъване“ на пространствено-времевия континуум. И се прехвърлили в нашето настояще, в опит да доживеят спокойни старини. Всеки „пътник“ има своята, забулена в мистерия, история…

От другата страна ги посрещат местният шериф Джъд Елис (в ролята Steve Zahn) и помощникът му Нестор Росарио (Rick Gomez). Те са първите, които се отзовават на сигнала за забелязано мъртво тяло на плажа. Те са и първите, които осъзнават истинския мащаб на случващото се – близо 400 души са намерили смъртта си в опит да достигнат спасителния бряг.

Разбира се, появяват се и мъжете в черно. В случая, не са мъже и не са в черно 🙂 – агентката от ФБР Ема Рен (Sandrine Holt) е изпратена от хората по високите етажи, за да разплете и овладее ситуацията.

Имаме малко момиченце, разделено от майка си. Имаме семейство, което търси своето ново начало, след загубата на детето си. Имаме младо момче, което е претърпяло жестока драма като малко, а сега се влюбва в мистериозна непозната… Имаме шериф с проблематично минало и объркано настояще. Имаме архизлодей, който се стреми да потули всичко… „Жълт кантарион!“, провиква се Папи Ханс и добавя последната важна съставка за добре изпечен „кекс“. Кекс, кекс, драстична манджа с грозде; висока топка, която дори Магърдич Халваджиян и няколко поколения адреналинки не биха могли да измъкнат от блатото на посредствеността.

Така започва „Преминаването“. Сериалът постепенно ни открехва причините за немислимото пътуване на групата оцелели. Разкриват ни се съдбите и истинските мотиви зад решенията и на „местните“ – хората, които посрещат пътниците тук.

Всичко това, честно казано, можеше да разберете и от трейлъра.
Но той определено не би ви казал да стоите надалеч от този сериал :))))) Моля ви, не си губете времето – оставете това на професионалистите! 🙂

Ами защото сериалът наистина е безумно мъчение. Някъде към 5-6 епизод вече започваш да благославяш стачките във филмовата индустрия, довели да съкращаването на сериите в един сезон от 20-25 до максимум 10.

Скука. Плоски образи. Предвидими развръзки. Банални конфликти. Клиширани фрази и емоционални дилеми. Излишен патос. Да се чуди човек, как същите тези продуценти (ABC Studios), преди 10-ина година създадаха LOST. Тогава те зададаха нов еталон в индустрията и глобален феномен, задминат чак по времето на The Game of Thrones. Но разликата между LOST и The Crossing, е като между кирилицата и шльокавицата – и двете вършат работа, но на хора с различен интелектуален багаж.

„Преминаването“ е от онези типични американски бози (или, за да се впишем в средата: „млечни шейкове“), в които някой се е опитал да омеша 7-8, иначе добри, идеи. Папи Ханс е готов да запее пак натрапчивия си рефрен. Но ние го спираме. Държим да отбележим факта, че от събирането в едно на LOST, 4400, Terminator и др., не се стига до нищо добро. „Количественото натрупване не води до качествено такова“, както би отсякъл Димитър Пенев, докато урежда поредната сделка с агнета по мобилния си телефон. Не, Пената, разбира се, не би се изразил толкова високопарно. („Парно какво?“) Но дори той би превключил дистанционното, в опит да убие тази тотална скука.

Как ще ни стигнат американците? Те вече са го направили, следвайки светлия пример на треньора на 20-ти век. След близо 5.5млн. зрители на първия епизод, излъчен на 2 април 2018г., гледаемостта на сериала достига приблизително 2 млн., застанали пред екрана за последния епизод, на 2 юни 2018г. Това е все едно да направиш филм, който да се гледа от цяла България. А накрая да го гледа само София. А София не е България. Питайте ДПС и БСП.

Има, разбира се! Идеята за морския бряг увит като фуния – кратката и супер отпускаща „шапка“ на сериала. Появява се в началото на всяка серия и рязко отбелязва края на всичко смислено и интересно в него.

И ако наистина сте отделили 10-15 минути, за да прочетете цялата ми статия за The Crossing… моля ви, не губете повече време в гледане на някоя от сериите му. Има нещо мазохистично в опита сами да се убедите в плоскостъпието му (а.к.а. дюстабан). Излезте навън! Нищо, че вали или е студено.
Подишайте въздух! Вижте се с приятели! Пийнете един швепс.

Но не преминавайте границата на „Преминаването“! 🙂