„ГОЛЕМИ МАЛКИ ЛЪЖИ“ (Big Little Lies)
сезон 2

Или колко трябва да са малки камъчетата, за да преобърнат колата.

С голям интерес изгледах втория сезон на хитовия сериал на HBO. И как иначе – към и без това звездния състав на сериала (Никол Кидман, Рийз Уидърспун, Лора Дърн и т.н.) на сцената излиза и Мерил Стрийп. Не, не че харесвам Мерил Стрийп. Никога не ми е допадала и никога не съм харесвал факта, че е почти като абонирана за номинация за Оскар. Но като се замисля кога за последно съм я гледал в сериал…

Първият сезон донесе 4 награди Златен Глобус. Което само по себе си говори за качеството на цялата продукция.

Къде ни остави финалът? Шизофреникът Пери се “подхлъзна” по стълбите, за всеобщо удовлетворение на всички замесени жени в сериала. И на поне 95% от зрителите пред екрана. Но смъртта му остави своите рани във всички замесени. И въпросите в сърцето на една леко заблудена за свидния си син майка. Какво щеше да се случи с “петицата от Монтерей”?

Смъртта на Пери присъства през целия втори сезон в забавените спомени на всички потърпевши. Но това, около което се върти сериала, не е разплитането на смъртния случай. И добре, че е така, за да не заприлича всичко на звездната версия на “Отчаяни съпруги”.

Но това е така само в нашите очи. Не и в очите на хората, които нараняваме. А може би, се самозаблуждаваме, че лъжата е много малка, за да преглътнем по-просто факта, че се налагаме да излъжем. Може би нямаме смелостта да кажем на “любимия” човек, че всъщност никога не сме били влюбени в него. Може би приемаме “едничката” си изневяра за дребно отклонение от иначе подредения си и верен живот. Може би се чувстваме в сянка на човека до нас, и правим глупост след глупост, за да излезем от нея и да станем истинския герой в семейството. Или може би просто не можем да признаем дори и пред себе си, че имаме сериозен психологически проблем, с който просто трябва да се преборим.

Големите малки лъжи са на практика ежедневна част от живота ни. Доколко това ще преобърне живота ни и до колко потърпевши ще бъдат всички наоколо? Това май е темата, която доста задълбочено изследва и вторият сезон на сериала.

Какво им става на тези хора, питам се в началото на всяка серия? Живеят на такова страхотно място – имат си море, хубави пътища, супер красиви къщи и вцепеняващи гледки… И защо не могат да се преборят с всичките конфликти в тях, и около тях? Но не сме ли всички ние така? Нима животът на другите не ни се вижда винаги многократно по-добър и подреден от нашия собствен? Нашите проблеми – ужасно по-сложни и неразрешими от чуждите… И нашите лъжи – по-малки от чуждите?

Лесно ли се прощава изневяра? Защо избирам да продължа да бъда жертва на домашно насилие? Добре ли възпитавам децата си? Да бъда ли честен с тях за всичко? И какво ще кажат другите като ме видят за първи път след толкова време?

Сериалът лесно може да бъде окачествен като типично “женски”. Това обаче, е само на пръв поглед. Да, определено ще бъде по-интересен за женското съсловие. Но, като цяло, засяга проблеми, които имаме всички ние. И с които понякога не знаем как да се справим.

Мерил Стрийп (в сериала – майката на Пери) получава своите отговори, но може би не иска да си зададе правилните въпроси. А може би не е в състояние да се справи с последствията от тях. И истинските причини. Мерил Стрийп успява да изгради блестящо (трябва да призная) своя образ на безкрайно изнервяща и досадна тъща. От онези, които говорят благо и се усмихват любезно. Обичат безрезервно и “до доказване на противното” (и отвъд) своето дете. Макар и отдавна порастнало. Но всяка тяхна дума действа като бръснарско ножче по самочувствието и душата на “жертвата”.

Снаха й Селест (Никол Кидман) се спуска по опасната наклонена права на самообвинението, кошмарите и сънотворните. Тя прави своите отчаяни опити да се отърве от мисълта за умрелия си съпруг и неговите ужасяващи пристъпи на ярост и насилие. Същевременно, тя опитва и да запази в себе си спомените за милия си съпруг и чудесен баща на децата й. Шизофренично? Никой не може да помогне на Селест, ако тя не реши сама да си помогне. И ако не осъзнае, че наистина има проблем.

Мадлин (Рийз Уидърспуун) се налага да се бори на няколко фронта – с голямата си дъщеря, която твърдо не иска да си прахосва младостта в колеж (такъв е тренда, все пак…); с мъжа си, който неминуемо разбира за изневярата й от сезон 1; със собственото си чувство за вина от неразбирането, че най-добрата й приятелка е жертва на домашно насилие; и с всичките си “съучастнички”, чиято съвест започва сериозно да ги гризе. “Ти си виновна за всичко! Ти измисли какво да кажем!”

Рената (Лора Дърн) продължава да се изявява като лидер на международното движение за равноправие (или първенство) на жените . Но увлечена в преследване на върховете в професионалната си кариера, тя ще осъзнае, че е пропуснала всички онези пукнатини, навлезли мощно в личния й живот. И ударите по самочувствието и богатството й (в случая – това е едно и също) идват оттам, където най-малко е очаквала – от мъжа й.

Джейн (Шайлийн Уудли) ще трябва да се справи с това как детето й да свикне с мисълта, че се е родило в резултат на изнасилване; както и с мисълта, че има двама братя от същия този “баща”. Как да имаш нормална, интимна връзка, след като си била жертва на изнасилване? Джейн ще трябва да се научи да продължи напред. Въпреки спомена.

Този път ще видим повече и от личния свят на Бони (Зоуи Кравиц). Кого бутна тя, когато бутна Пери? И колко точно трябва да бягаш, за да избягаш от тежките спомени от детството?

Те държат кормилото (такава е и заставката в началото). И останалите герои остават някак встрани. Мъжете с техните “второстепенни” проблеми и детински постъпки, и хобита. Децата, които е чудно как успяват да останат толкова нормални и кротки в лудницата, на която ги подлагат родителите им… Или на която ние подлагаме децата си като родители… Мъжете са там, и децата са там – и имат своята ключова роля за развитието на действието. Но именно жените в този сериал, са тези които водят всичко към логичния завършек… пред полицейския участък.
В края някои от семействата ще “оцелеят”. А в другите всеки ще поеме по своя път. Както става и в живота.

Големите малки лъжи е от тези сериали, които не ни предлагат всичко сдъвкано и подредено. Поставя въпроси, на които всеки сам трябва да си отговори. Защото в живота е така – всички са щастливи еднакво, но нещастни по свой различен начин.