ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ПОСРЕДСТВЕНОСТТА!

– THIS IS MADNESS!
– NO, THIS IS EUROVISION! Горкият Леонид – няма оправдание за поредното музикално крушение в уж великия музикален фестивал.

Не, не става дума за определен ден от годината, в който трябва да празнуваме посредствеността. И да й се радваме. Макар че напоследък, всяка година по същото време, имаме челен сблъсък с жестоката и трудно-сдъвкваема непоносимост на чудото Евровизия.

И тъкмо за този фестивал на кича и мелодрамата ще стане дума тук.

Музикално състезание с десетилетна история. Печелено от (понякога) качествени изпълнители. Красиви сцени, невероятни светлини, истинско шоу. В което участват доста стойностни песни. А накрая (обикновено) печели възможно най-, ама най-най-гротескната или кичозна пост-модерна анти-поп-културна бърканица. Както стана и тази година – с изпълнението на изпълнителката от Израел. Дами и господа, представяме Ви – Netta и избраната за песен на годината в конкурса Евровизия „Toy“.

Няма нищо лошо в това да изглеждаш различно от статуквото. Макар че, ако изпълнителката участва в предаване за пълна промяна, биха й казали първо това – да започне незабавно една диета за подобряване на цялостното здраве. Няма лошо да кудкудякаш – все пак всеки има право да се изразява свободно. Макар, кудкудякането никога да не било побирано в една нормална петолиния. Няма лошо да примигваш ва парцали, стремейки се да изглеждаш кривоглед. Но защо, защо трябва да правиш всичко това???

И ако тези ни размисли и страсти за вечното и модерното водят в задънена улица, то мнението ни за вкуса на средностатическия европеец е тотално еднопосочно. Всички професионални музиканти единодушно и невярващо са си задали въпроса: „Ако това е музика и тя печели сърцата на хората (и конкурсите за песен на годината) какво правя аз и как да сляза от Земята, която така се е завъртяла, че така или иначе скоро ще падна…“

Няма да навлизаме в теорията на конспирациите и да търсим тънките политически нюанси и масоно-макроикономическите интереси. Които, според някои, задавали тона на конкурса. Не, по-скоро ще обърнем внимание на европееца и негоната непоносимост към стандартното. И жестоко, магнетично привличане, към щурото, гротескното, извън-нормалното. Да се чуди човек, как досега, 90% от спечелилите мега-конкурса, не са написали и една нова, успешна песен. И защо, след като Европа си избира такива чучела (не, не говорим непременно за последната въз-пълна изпълнителка, а например за кукерите от Финландия), после не си купува мега яките им Ал-буми.

Мерси, ако това трябва да е лицето на Европа, а музиката, която печели Евровизия – да е символ на развитието на музикалните тенденции… по-добре да си напяваме с Дони непалски припеви и да гледаме азиатската евровизия, пардон, азиявизия. 

2018-11-21T18:55:33+00:00 май 20, 2018|Без категория, Музика|